Свържете се с нас на e-mail: info@aduce.org
Контакти:
доц.д-р Николай Гочев -председател
Венцислав Стойков-член на УС
ven_stoikov@mail.bg
Владимир Марино-научен секретар
vlado.marinov@gmail.com
Зоя Христова-касиер и секретар
zoia1604@abv.bg
0877366300
Ние за АРУКО
Димка Гочева
Моят отговор на въпроса “Защо участвам в АРУКО?”
Нека да започна с това, че моят отговор на въпроса “Защо участвам в АРУКО?” ще
бъде първо отговор на въпросите “Защо години наред се надявах все някога да
създадем такова нещо?” и “Защо бях сред инициаторите и учредителите на АРУКО?”.
По някакво стечение на събитията на учредителното събрание на нашата Асоциация
на 8 март 2005 г. станах и нейна “кръстница”, защото името, която тя прие, бе
предложено от мен.
Та, като човек, който не само бе сред създателите, но и сред онези, които
наименуваха нашата Асоциация, нека да обясня защо тя беше наречена “Асоциация за
развитието на университетското класическо образование”.
Да вървим по ред.
Първата дума е ясна: “асоциация”, сиреч свободно сдружение на колеги, които имат
сходни идеи за съвместна бъдеща работа.
Втората дума е ключова: “развитие”. Да, тъкмо развитие е потребно според мен, не
само на класическото, но и на цялото хуманитарно образование. След кошмарния ХХ
век, когато човечеството преживя какви ли не зверства и при наличието на ядрени,
химически и биологически оръжия, с които за броени дни може да бъде унищожено
всичко живо на нашата планета, за мен е несъмнено:
крайно време е хуманитарните науки да станат по-човечни.
Хуманитарните науки и особено класическата филология като знание за онези
времена и места, в които се е родил европейският дух, в началото на ХХІ век не
могат да си позволят самодоволното самолюбуване и чувството на самодостатъчност,
каквото не рядко се излъчва от съвкупните дисциплини, изучаващи античността
(сиреч така нареченото Altertumswissenshaft). И от онези техни продукти,
обективирани – да речем – в книжни издания от ХІХ, а и от ХХ век, а и в маниера
на изучаване на класиката в образователните институции. Благоговейно-музейното
съзерцание на класическата античност, достигано чрез “овладяването на знанията”
за нея, е свързано с едно приятно, но себично наслаждение. С гъдела на суетното
превъзнасяне, че ето на, видите ли, ние, хората, които повече или по-малко
професионално се занимаваме с античността, чрез това достигаме до един несъмнен
духовен аристократизъм.
Обаче, не можем да си затваряме очите за това, че пред нас – хората, които
изучават, преподават или изследват античността, – отдавна стоят най-малко два
снопа от въпроси.
Първият от тях е за миналото. По време на четирите семинара в Централно
Европейския Университет в Будапеща, в които участвах през 2002 и 2003 г.,
няколко пъти чух ректора на университета проф. Йехуда Елкана, който като дете е
надживял Холокоста, да пита: “Защо след изключителния напредък на науката и
знанието, и особено на хуманитарното познание през ХІХ век, все пак през ХХ век
се случиха двете ужасни световни войни? Защо бяха избити милиони хора?”. За
всеки религиозен човек е ясно като бял ден, че грешният човешки род никога няма
да бъде променен само чрез науката, знанието, познанието и образованието. И все
пак, за мен поне е несъмнено, че това не е нито основание, нито оправдание за
нас за пълен отказ от опити за тяхното подобряване.
Напротив, трябва да полагаме големи духовни старания за развитието им.
Вторият грозд от въпроси е за бъдещето. Чувала съм ги многократно от естонския
социолог на образованието Волдемар Томуск, който е мениджър на Програмата за
подкрепа на висшето образование в Институт “Отворено общество” към ЦЕУ Будапеща.
Кой наивник може да си позволи глупостта да вярва, че в съвременното
глобализиращо се общество класическото хуманитарно образование може да се
съхрани, без да се измени? Не е ли напълно заслужена маргинализацията в
обществото и пауперизацията на т.нар. хуманитари, особено от бившите соц страни,
щом голяма част от тях искат да продължат да работят както в социалистическото
безвремие?
Нека да дам няколко примера за възможните насоки, в които може да се търси
развитие. Във всички тях нашата Асоциация може да започне да разработва едни или
други проекти.
1. Например по отношение на учебния план и на дисциплните, които се изучават в
класическа филология, но и в другите хуманитарни специалности. Освен
традиционните филологико-исторически курсове, биха могли да се разработят
спецкурсове и спецсеминари с антропологически, социологически и политологически
профил. Вече има колеги, които са с много голяма степен на подготвеност за
предлагане на курсове като например: “Законът и държавата в “Законите” на
Платон”; “Политическите схващания на Аристотел и неговата критика на Платоновата
идея за полиса”; “Философстването за човека и полиса при софистите и Платон”;
“Платоновото разбиране за човека и полиса в “Държавата” – протоидеология на
затвореното тоталитарно общество или философска утопия”; “Актуалната значимост
на Тукидидовата “История на Пелопонеската война” (първият текст в историята на
човечеството, който дефинира какво е демокрация, какви са белезите на отворения
и затворения полис и т.н.), “Римската теория на държавата и правото”,
“Ренесансовата концепция за човека”. И т.н. По някои от тези теми вече са
предлагани спецкурсове.
Херодот например може да бъде прочетен и преподаван като първия автор в
историята на човечеството, който е разсъждавал върху мултикултурализма, а
Тукидид може да бъде анализиран като най-добрия античен гръкоезичен автор,
оголил същността на войната.
Вече имаме колеги, които са работили в тази насока и с тези автори. Една от
възможните насоки за проектна работа на Асоциацията е разработването на такива
нови курсове.
2. По отношение на “старите” класически дисциплини, които винаги са били в
канона на специалността Класическа филология, може да се опитаме да разработим
проекти с цел: да се обнови преподаването им и в него да се добави една нова
тематична етическа, антропологическа или социална перспектива. Простичко казано,
как всички тези класически гръцки и латински автори, които открай време се
изучават, отговарят най-вече на въпроси като: Какво е човекът? Как трябва той да
живее с другите? Кое е най-желателното благо в човешкия живот? Защо се случва
войната?
3. По отношение на методите на преподаване споделям мнението на мнозина колеги,
че лекционната форма в старата си монологично-еднолична форма е отчайващо
овехтяла. Хубаво е, че има и упражнения и в почти всички дисциплини техният
хорариум е равен на лекционните часове, но за някои от лекциите е желателно да
се възроди и някогашното disputatio. Аз съм имала веднъж такъв курс с Доротея
Табакова, два пъти – с Иван Христов, а миналата учебна година (2004/2005) – с
Петър Рогалски. Особено двата курса, които водих съвместно с доц. Иван Христов
върху книгите Делта и Ламбда на “Метафизика”, бяха непрекъснат диспут и взаимно
контриране, но в крайна сметка, ако няма и такива форми и методи на преподаване,
студентите ще си мислят, че са все още във времето, когато се казваше:
“единствено правилното и вярното решение на въпроса е...”
Накрая най-важното. Нашата Асоциация трябва да се опита чрез работата си и
евентуалните бъдещи проекти, в които тя ще се материализира, да разпространява
следното убеждение: знанието за античността, освен всичко останало и
най-прекрасно, което ние си знаем за него, е и удивително “релевантно” за
модерните антропологически, екзистенциални и етически търсения и осмислянето на
актуални социални проблеми. То е не само фундамент, положен в миналото и
основата, без която не може. То очертава и хоризонт. То ни подсказва разбиране
за много модерни проблеми. При това не само от национално и регионално, но и от
глобално значение.
Защо участвам в АРУКО?
(отговорите на Мария Николова)
1) Преди всичко, заради колектива. Теоретици, практици, ентусиасти (точно така,
цитатът е от Платон).
2) Втората причина на пръв поглед противоречи на първата. Това е възможността за
самостоятелна изява, за проява на инициативност, за реализация на собствени идеи
и проекти.
3) Заради, макар и относителната J), независимост от тромави административни
апарати, институционални лабиринти.
4) Заради думата “развитие” в името на асоциацията. За мен това ще рече преди
всичко подкрепа. Иначе казано:
4.1.Класическото наследство не следва да се претопява според съвременните нам
постмодерни мъгляви концепции, а да се съхрани във възможно най-автентичния си
вид. Затова (вж. Манифеста!!!) смятам за изключително важно познаването на
старогръцкия и латински езици.
4.2. Работата на онези, които се стремят към едно такова съхраняване и
съживяване на класическото наследство трябва да се подпомага с всички възможни
средства.
5) Заради персоналното си образование. Не искам да бъда псевдо-философ,
дилетант, който предявява при това кощунствената претенция да се занимава с
античност. Затова се нуждая от подкрепата (най-малко) на класическите филолози.
5) Каква е моята цел?
Смятам, че има области от античната наука, които се нуждаят от подробно
изследване – тези на математиката (аритметика, геометрия, астрономия, музика) и
астрологията. Мисля, че класическото наследство би достигнало до нас в непълен
вид, без изучаването на тези области. Затова (понастоящем) интересът и работата
ми са съсредоточени върху тях.
Елена Георгиева
Станах член на неправителствената организация АРУКО, защото смятам, че
изследването на античната култура ще ни помогне да разберем по-добре основите на
европейската култура.
Класическата култура е като огледало, в което се оглежда съвременната европейска
култура. Именно посредством размишлението върху античната философия и култура
ние можем да постигнем завършеното разбиране за европейската идентичност.
Споделям мнението, че университетското образование би било повърхностно без
познаване на старогръцкия и латинския език, и че систематичното овладяване на
тези езици е негова основа и сърцевина.
Владимир Маринов
Защо участвам в АРУКО?
Асоциацията за развитие на университетското класическо образование въплъщава
усилията на не малко хора, ангажирани с културното наследство на Античността, да
изградят своя общност, имаща за цел поддържането и обновяването на това
наследство. Като човек, чиято биография в голямата си част протича в руслото на
класическото образование и се определя от неговите ценности, съзнавам
предимствата на съвместността и заявената лична воля в преследването на
посочената цел. Като учен-хуманитарист, въвлечен пряко в диалога с
гръко-римските корени на настоящето, споделям виждането на колегите си за
бъдещето на класическото образование и неговата традиция в България. Накрая,
като един от тези, които в работата си с античната култура тук-и-сега се убедиха
в необходимостта от подобно сдружение, съм щастлив да видя, че тази моя
увереност е не просто лично мнение, а живо изискване на поне част от родната
класическа общност. Затова и вярвам, че АРУКО може да допринесе реално за все
по-налагащото се осъзнаване на присъствието на класическото наследство и
ценности в жизненото пространство на днешния свят.
